Прочетен: 2461 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 12.05.2014 23:00
Мъжът е човешко същество, което работи. Работейки, той издържа себе си, съпругата си и децата на съпругата му. Жената, от друга страна, е човек, който не работи - или ако работи то е само временно. В по-голямата част от живота си тя не издържа нито себе си, нито децата си, а да не говорим за мъжа си.
Мъжките качествата, които жената намира за полезни, тя определя като мъжествени, а всички останали, които не са полезни за нея и за останалите хора, тя определя като женствени. Външеният вид на мъжа трябва да бъде мъжествен, ако той иска да има успех със жените, което означава, че той е подготвен за единственото му предназначение в живота – да работи. Неговият външен вид трябва да отговаря на задачите, отправени към него, за да бъде винаги в състояние да ги изпълни.
Освен през нощта, когато по-голямата част от мъжете носят раирани пижами с най-много два чифта джобове, мъжете носят един вид униформа, изработена от трайни, петно-устойчиви материали в кафяви, сини или сиви цветове. Тези униформи, или „костюми" имат често до десет джоба, в които мъжете носят инструменти, необходими за тяхната работа. Тъй като една жена не работи, нейните дневни или нощни дрехи рядко имат джобове.
За социални събития на мъжете се разрешава да носят предимно черни дрехи, а жените носят дрехи с най-различни цветове. Червени или зелени вечерни сака са позволени на някои мъже, за да може присъстващите истински мъже в черно да изглеждат още по-мъжествени.
Останалата част от външния вид на мъжа също е адаптирана към неговото положение. Прическата му отнема не повече от петнадесет минути при бръснаря на всеки две или три седмици. Къдрици, вълни или багри не са насърчавани, тъй като те биха могли да възпрепятстват работата му. Мъжете често работят на открито или прекарват значителна част от времето си навън, следователно сложните прически ще представляват неудобство. Освен това е малко вероятно, че тези прически ще се харесат на жените, тъй като, за разлика от мъжете, те никога не съдят за противоположния пол от естетична гледна точка.
Така че повечето мъже, след един или два опита за проява на индивидуалност, осъзнават, че жените са безразлични към техните усилия и се връщат към стандартен стил, къса или дълга коса. Същото се отнася и за брадите. Само свръхчувствителни мъже - обикновено такива с интелектуални претенции - които искат да изглеждат по-мъжествени носят брада, за определен период от време. Брадата е толерирана от жените, обаче тя е важен показател за характера на човека и поради това е начин, по който мъжът може да бъде най-лесно експлоатиран. (Неговата сфера на работа обикновено ще бъде тази на невротичния интелектуалец.)
Обикновено мъжът използва електрическа самобръсначка за около три минути всяка сутрин, за да поддържа брадата си. За неговата кожа, сапун и вода са предостатъчни. Всичко, което е необходимо, е мъжът да бъде чист и без грим, така че да се види точно как изглежда. Що се отнася до ноктите си, те трябва да бъдат възможно най-късо подрязани за работа.
Освен сватбен пръстен - носен за да покаже, че той е в служба на определена жена – мъжът не носи други орнаменти. Неговият тромав, функционален часовник, носен на китката, едва ли е с декоративна цел – той е водоустойчив, удароустойчив и показва правилната дата. Обикновено часовника му е бил подарен от жената, за която работи.
Ризите, бельото и чорапите на истински мъже са толкова стандартизирани, че единствената им разлика е в размера. Те могат да бъдат закупени във всеки магазин без затруднение и без загуба на време. Единствено по отношение на вратовръзките има някаква степен на свобода - и дори тогава мъжът обикновено позволява на жената да ги купи за него.
Всеки извънземен, посещаващ Земята от друга планета би си помислил, че целта е всеки мъж да изглежда точно като всеки друг мъж. И все пак, за да изпълни целите на жената, мъжественост и мъжката полезност варират в значителна степен: това е така, защото жените, които почти никога не работят, се нуждаят от мъже с най-различни функции.
Има мъже, които внимателно изкарват голямата лимузина от гаража в осем часа всяка сутрин. Други мъже тръгват за работа час по-рано, пътувайки в седан средна класа. Други пък тръгват по-рано, преди изгрев слънце, облечени в гащеризони, за да хванат автобуса или влака към фабриката или строителната площадка. По ирония на съдбата, най-бедните мъже, са обикновено използвани от най-слабо привлекателните жени. Защото, за разлика от жените (които имат силен усет за пари), мъжете забелязват само външения вид на жената и привлекателните жени се грабват от мъже, които печелят повече.
Без значение какво мъжът работи или как той прекарва деня си, има нещо общо с всички други мъже - той прекарва времето си по един унизителен начин. Той самият не печели от това. Негово собствено препитание е без значение: защото той би се задоволил с много по-малко, тъй като луксът не означават нищо за него така или иначе. Факт е, че го прави за другите и това го прави невероятно горд. Мъжът несъмнено има снимка на жена си и децата си на бюрото му, и не ще пропусне възможността да я покаже на колегите му.
Без значение каквa е неговата професия - счетоводител, лекар, шофьор на автобус, или управляващ директор – във всеки миг от живота на мъжа, той ще бъде използван като винтче в една огромна и безмилостна система - система, предназначена да го експлоатира до краен предел, до последния му ден.
Може би е интересно да се осчетоводяват приходи и разходи - но със сигурност не, ако правиш това година след година? Трябва да е доста вълнуващо е да се шофира на автобус в натоварен трафик! Но винаги по един и същи маршрут, по едно и също време, в един и същи град, ден след ден, година след година? Какво великолепно чувство за власт е да се знае, че безброй работници се подчиняват на вашата заповед!
Но как би се почувствувал човек ако изведнъж осъзнае, че всъщност е роб, а не господар на живота си, както си е мислил?
Като пораснем ние преставаме да играем игрите по детски. Като деца, ние се отегчаваме лесно и бързо сменяме една игра след друга. Мъжът е като дете, което е осъдено да играe една и съща игра до края на живота си.
Причината е очевидна: веднага след като мъжът открие, че има дарба за нещо определено, той е стимулиран да специализира в това направление. След това, тъй като може да печели повече пари в тази област, той е принуден да прави само това завинаги. Ако е добър по математика в училище, ако е имал "глава за цифри," той ще бъде осъден на доживотна присъда да бъде счетоводител, математик, или компютърен програмист, защото там се крие неговия максимален работен потенциал. И така, той ще смята числа и натиска бутони, но никога няма да бъде в състояние да каже: "Аз съм отегчен. Искам да правя нещо друго!" Жената, която го експлоатира никога няма да му позволи да прави нещо друго. Воден от тази жена, той дори може да се включи в отчаяна борба срещу конкуренцията, за да подобри заплатата си, а може би дори ще стане главен счетоводител или управляващ директор на банка. Но не е ли цената за всичко това твърде висока?
Мъж, който посмее да промени начина си на живот или по-скоро неговата професия (за него живот и професия са синоними), се счита за ненадежден. А този, който дръзне да смени професията си повече от веднъж, се превръща в социален аутсайдер и остава сам.
Страхът от отхвърляне от обществото, явно е доста значителен. Защо иначе лекар (който като дете обичал да изучава попови лъжички в буркан) ще прекара живота си в разглеждането на човешки екскременти? Дали един пианист, който като дете е обичал да си играе на пианото наистина се наслаждава да свири същото Ноктюрно на Шопен отново и отново през целия си живот? Защо иначе политик, който като ученик е открил техниките за манипулиране на другите деца, ще желае да продължи като второстепенен държавен функционер и ще повтаря заучени фрази? Дали той всъщност се наслаждава да слуша идиотското бърборене на другите политици? Със сигурност поне веднъж си е мечтал за различен начин на живот. Дори ако стане президент на Съединените американски щати, не е ли цената твърде висока?
Не, едва ли може да се предположи, че мъжете правят всичко това за удоволствие и без да чувстват желание за промяна. Те го правят, защото са били манипулирани: целият им живот е нищо друго освен една поредица от условни рефлекси, серия от животински инстинкти. Мъжът, който вече не е в състояние да бъде манипулиран, чийто капацитет да печели пари е спаднал, се смята за провален човек. Той ще загуби всичко - жена, семейство, дом, целият смисъл на живота му - всички неща, които му дават чувство за сигурност.
Разбира се, бихме предположили, че мъжът загубил качеството си за печелене на пари е автоматично освободен от товара си и трябва да се радва на късмета си - но свободата е последното нещо, което той иска. Той функционира, както ще видим по нататък, в съответствие с принципа на щастливия роб. Ако му бъде предложен свободен живот, той ще откаже – за него свободата е по-лоша съдба, отколкото живота в робство.
Да го кажем по друг начин: мъжът винаги търси някого или нещо, което да го зароби, защото само като роб той да се чувства като мъж - и като правило, изборът му винаги пада върху жената. Кое или какво е това същество, отговорно за това долното падение на мъжете, същество успяло да го експлоатира по такъв начин, че той да се чувства в безопасност само като роб ... само неин роб?
---------------
Отговорът на последния въпрос, ще разберете в следващата тема: Какво е жената?
05.05.2014 03:43
